”Коги да е, истината ще излезе наяве”

100 години след гибелта на Апостола английската писателка Мерсия Макдермот пише: ”Подробностите от мрачните събития в Ловеч и до днес не са напълно обяснени.” – А кой пръв уличава поп Кръстю?

– Твърдите, че поп Кръстьо не е предател. Искате ново разследване ли?

Да, смятам, че е нужно ново разследване на залавянето на Апостола и на обстоятелствата около него. Мисля, че то е дело на шпионските служби на великите сили. И че в тази разработка те са си сътрудничили по указания на техните държавни глави.

”Коги да е, истината ще излезе наяве”, казва поп Кръстьо в дните след фаталните събития между 27 декември 1872 година, когато край Къкринското ханче е заловен Апостола и 18 /6 по нов стил/ февруари, когато е обесен. 100 години след гибелта на Апостола английската писателка Мерсия Макдермот пише: ”Подробностите от мрачните събития в Ловеч и до днес не са напълно обяснени.” – А кой пръв уличава поп Кръстю? – Твърдението, че поп Кръстьо е предал Левски, се появява още в деня на залавянето на Апостола на 27 декември 1872 година. Първа започва да твърди това Величка Хашнова, в чиято къща Левски има скривалище. Тя изпитва недоверие към поп Кръстьо още от преди месец На 18 ноември свещеникът е задържан в конака, ала на следния ден е пуснат. Комитетските членове се пипат: ”Защо?”.

А Величка недоумява: ”Моят брат Марин Поплуканов и Димитър Пъшков ги арестуваха, стояха в конака две недели и ги изпратиха в София в затвора! А попът стоя в конака само една нощ!”. Наистина случката е шокираща и неясна. И така тръгва мълвата, че поп Кръстьо и каймака минът на Ловеч са сключили сделка – от попа да не се търси отговорност за неговата комитетска дейност, а той да каже къде да бъде хванат баш комитата. Междувременно на поп Кръстьо се вменява председателкото място в Ловешкия революционен комитет.

-Има ли и други източници, които хвърлят сянката на съмнение?

– Да. Любен Каравелов пише в своя вестник ”Независимост”: ”Злоупотребил с комитетските пари, както и някои други неща, са били главната причина да предаде една християнска душа на турските джелати”. Дори и Христо Ботев пише в същия брой: ”А нима между вази не се намира нито едно юнашко сърце, което да избави народа от тоя изедник и да отмъсти за покойния Левски”.

Малко по-късно Захари Стоянов посещава Ловеч, а Величка Ханшова му обяснява как стоят нещата. И той публикува своя дописка, в която официално попът е обявен за предател. Иван Вазов я прочита и пише своя запаметяващ се стих ”Той биде предаден и от едни поп!”.

Затова за следващите изследователи на делото на Левски като Иван Унджиев, Яна Язова, Митко Яворски, Крумка Шарова въпросът за предателството изобщо не стои. В това се усъмнява Макдермот и професор Иван Стоянов. Но професорът уточнява, че ако турските архиви не проговорят, истината няма да бъде разкрита.

– Каква е вашата версия за залавянето?

– Смятам, че събитията трябва да се анализират в контекста на политическата обстановка в Европа и на Балканите. Мисля, че е имало съгласувани действия между шпионските служби на Австро-унгарската, Руската и Османската империи за залавянето на Левски. Тази моя версия се подкрепя от още няколко факта, пренебрегвани от историците.

Димитър Панчовски в книгата си „Последните дни на Васил Левски“ сочи, че на 30 декември 1869 г. в Букурещ се провело комитетско събрание. Там се обсъждал въпросът за заминаването на Левски в Българско. На събранието присъствал турски шпионин, който веднага изпратил доклад до Цариград.

През същата година Левски споделил пред Найден Геров – руски вицеконсул в Пловдив, че подготвя революция за освобождението на България от турското робство. Найден Геров тутакси изпратил доклад с тази информация на руския посланик в Цариград – граф Игнатиев. Графът, разбира се, е уведомил за това руския император. Без съмнение информацията е предадена и на турските власти.

С този ход Русия постига две цели: реализиране на своята политика за направляване на революционните движения в България, както и запазване на обичта и уважението на българите към себе си.

Така в Цариград пристига информация за делото на Левски от два независещи един от друг източника. Това е достатъчно да се образува срещу него дело за наблюдение. Това и станало.