Памет

Участието на българите в Освободителната война

Съставител и редактор е Цветанка Неделчева, бивш директор на къща-музей “Иван Вазов”. Книгата беше представена вчера в Казанлък при очаквано голям интерес. А целта на моята бележка, илюстрирана с няколко страници от книгата на Г. Вазов, е да покаже, че и в този ценен научен труд, писан сравнително скоро след паметните събития от лятото на 1877 г., категорично и ясно са посочени като отделни обекти върховете “Свети Никола” и Шипка (виж стр. 96-97). Братът на автора – Иван Вазов – е бил запознат с ръкописа и неслучайно през същата 1902 г. по повод 25-годишнината от епопеята през 1877 г. той пише специална творба “На върха “Свети Никола” (поклонение)”, след като още през 1883 г. е възпял цялата позиция и по-ниския връх Шипка в “Опълченците на Шипка.

11 август 1877″. Забележително е, че авторът на монографията Георги Вазов, написал труда си след задълбочено проучване на достъпните източници и литература за войната, ясно обозначава по-ниския връх с името Шипка, свързвайки го с Кръглата батарея и Командния пункт на ген. Столетов, а по-високия многократно нарича с единственото му през целия ХІХ и по-голямата част от ХХ в. име “Свети Никола”. Никъде ген. Вазов не използва въведените по-късно обозначения “Централна височина, Странична височина и Северна височина”. Както е известно от литературата и картографията, тези неясни обозначения се опитват да решат частично големия проблем, който възниква през 1977 г. с второто преименуване на връх “Св. Никола” от Столетов връх на втори връх Шипка, доколкото със същото име десетилетия наред се е обозначавал по-ниския връх с Кръглата батарея и Командния пункт.

От многобройните пътеводители, издадени от специалистите, работещи в Националния парк-музей “Шипка-Бузлуджа” през 60-те и 70-те години на ХХ в. (вкл. и този от 1976 г.), също се вижда, че ясно се разграничават и описват двата върха (тогава по-високия “Столетов” и по-ниския Шипка). Днес не само че няма пречки, но след всичко написано и публикувано по темата, е редно професионалистите и всички родолюбиви българи и любители на историята и географията да използват традиционно установените още от епохата наименования на двата върха, най-малкото, за да бъде достоверен и исторически коректен разказът за епопеята през август 1877 г. Такива примери и в научната, и в популярната литература, и в картографията след 1977 г. има много, повечето от тях са посочени в “Книга за върховете “Свети Никола” и Шипка” (С., 2018), т.е. като се говори за сраженията на по-високия връх, той да се обозначава с тогавашното си и традиционно установено име “Свети Никола”, а когато се разказва за тежките боеве, особено на 11 август 1877, да се използва точното име на по-ниския връх – Шипка, на който е не само Командният пункт на ген. Столетов, но и три от петте български опълченски дружини (2, 3 и 5-та).

Днес може да се използва напр. обозначението “стария връх Шипка”, доколкото с това име официално е преименуван през 1977 г. дотогавашния Столетов връх и той става “новия връх Шипка”, който всъщност е старият връх “Свети Никола”. Най-добре е, разбира се, Президентът да реши окончателно и в полза на историческата истина този проблем като удовлетвори аргументираните искания на хиляди българи за възстановяване на исторически утвърденото и традиционно име на върха “Свети Никола”, споменаван впрочем с това старо свое име все по-често и в съвременната официална административна преписка, и в медиите, и в публичните изявления на самия президент, на върховните български, и не само български църковни власти. Време е, господин Президент!

Нищо, че е лято и голяма част от администрацията почива. Указът, за който толкова много българи от 2007 г. до днес настояват, може да е пределно кратък и изчерпателен: “Възстановява се исторически утвърденото и традиционното име на старопланинския връх “Свети Никола” в Шипченския проход 1326 м. (от 1951 г. “Столетов връх”, от 1977 г. втори връх Шипка)”. Вие, както и всички, заемащи висши държавни управленски постове, вече сте записани в историята. Това обаче е само право “по длъжност”. Какво Историята ще напише за вас и другите управлявали България, зависи най-вече от делата – и от свършеното, и от несвършеното. Описаният тук случай Ви позволява да направите решителна стъпка към утвърждаване на положителната оценка за институцията Президент – Обединител, доколкото искането за възвръщане на исторически утвърденото и традиционно име на върха “Свети Никола” вече над 10 години се подкрепя от хиляди българи с най-различен социален статус, образование и политически убеждения.

Това искане не само че не противоречи на принципите и правилата, от които трябва да се ръководи Комисията по наименованията на национални обекти към Президентството, но изцяло отговаря на петия й принцип, а именно „да се зачитат българските традиции в областта на именуването“. Бъдете смел и решителен, г-н Президент! Не отлагайте повече разрешаването на един ясен и безспорен въпрос, чието забавяне не само всекидневно създава проблеми заради дублирането на имената на двата върха Шипка, но и показва, че някои неоснователни и набързо взети решения на тоталитарните управления (като това от септември 1977 за преименуването на Столетов връх на втора Шипка) остават все още валидни, не защото са правилни, а защото липсва политическа воля и държавническа мъдрост у тези, които днес трябва да ги проявят.

Автор: Петко Ст. Петков

Още Новини