Лиляна Павлова: България ще получава еврофинансиране и след 2020 г.

Тя поясни, че това е и първият мит, който опонентите на ГЕРБ много често изтъкват, и който трябва да бъде развенчан. Павлова подчерта, че един от акцентите, по които ще работи, е европейското финансиране по линия на кохезионната политика, политиката за сближаване, която включва регионално развитие, транспортна инфраструктура, инвестиции във всички тези сфери, да достигне до 18 милиарда лева. С това финансиране ще може да бъдат подкрепени и гражданите, и общините и регионите, и бизнеса.

„ Но това е само една част от финансирането. Говорейки за бизнеса, чрез инвестициите, чрез новата програма Инвест EU, която ще бъде за подкрепа на малки и средни предприятия, подкрепа на бизнеса, чрез банкови гаранции, чрез стартиращо финансиране, чрез подкрепа за иновации, мултиплициращият ефект ще доведе до това, че със стартов капитал, например 15 милиарда, той ще се увеличи до 600 милиарда за цяла Европа инвестиции. Те ще се насочат към подкрепа, модернизация, иновации на малки и средни предприятия, в допълнение към тези 18 милиарда, които ние искаме да насочим за региони, за благоустрояване и промяна на облика на градовете, за малки и средни предприятия, иновации, технологично оборудване и т.н.”, каза Лиляна Павлова.

В допълнение тя поясни, че трябва да се добавят и средствата по линия на обща селскостопанска политика: „ Това е вторият мит, че България ще получава по – малко. И тук България няма да получава по – малко. Както досега ще продължим да получаваме аналогичната стойност от 18 милиарда, които ще се инвестират в подкрепа на селските райони. Слабо развитите региони, по – малките населени места също да имат достъп до тези средства. Да няма населено място, където да няма достъп до европейско финансиране, за да може всеки да усети от Европа, от европейската солидарност.”

Кандидатът на ГЕРБ за евродепутат бе категорична, че българският бизнес е готов, да посрещне всичко това: „ Това ни е втори програмен период и българският бизнес доби вече и капацитета, и опита, свикна и на двата вида финансиране. От една страна това беше кандидатстването със стандартни проекти, които включват технологично оборудване и обновяване на предприятията. Такъв тип проекти ще продължи да има. Вторият тип проекти са за млади хора, за инициативи, за предприемачи, за иновации, които също ще продължат. Те са много важни, защото чрез тях ще привличаме младите хора да се върнат в България, след като завършат образованието си някъде из Европа. Третият сегмент е чрез гаранции, чрез кредитиране и финансиране подкрепено с европейски фондове, да подкрепим малкия и среден бизнес, създаването на нови предприятия. Нашите предприятия вече имат готовност и капацитет. За начинаещите има създаден механизъм, за да бъдат подпомагани.”