Позиция

Аматьор-историк Контрира стара казанлъшка история

Николай Вапирев: Относно името на могилата Шишманец край град Шипка

Източно от град Шипка в една от големите могили в района се намира тракийски храм от IV век пр. Хр. Той се състои от коридор, преддверие и кръгла куполна камера. В средата на преддверието има йонийска колона, а в центъра на кръглата камера се издига дорийска колона. В общественото пространство тази сравнително голяма могила е известна с името Шушманец. Да видим обаче какво ни казва историята за могилите край Шипка? В приведените по-долу текстове се оказва, че истинското име на тази местност и могилата в нея е Шишманец, по името на българския цар Иван Шишман. Смятам, че това име е важно и също така е удачно това място да започне да се популяризира и изписва с истинското си име – Шишманец.

Към края на XIV век, по-точно периода около 1371-1388 година, границата между Търновското царство и държавата на Османските турци е минавала южно от Стара планина. Шипченската крепост, Крънските крепости, Енина, Мъглиж са били в пограничен район. Има запазени предания за войводи и Шишманови войници, които са действали в този район, пазели са територията и са се сражавали срещу османците.

Можем да допуснем и че самия цар Иван Шишман е минавал по тези места във връзка с неговата борба и политика, понякога като васал, понякога като враг на османските турци. Така той е оставил името си тук, като далечен спомен сред местното население. Най-преките пътища от столицата Търновград към Южна България са минавали през проходите на Централна Стара планина.

Още през 1859 година Георги Раковски пише за „Цар Юванови могили“ между Шипка и Казанлък: „Могили в старост са били гробове и тамо езичници попове или жреци изпълнявали вероизповедни обреди, пиршествували за души почивших и пр.

Могили са били още трупани и за победоносни знакове, в най-отдалная древност, доде още народ не е знаел ваяние от камени. Могили са въздигали още на място, де е било разположено военное станище, там де се е разкрилял царский шатър и на по-главние войводи. Види се, че тейзи около Шипка нахождаеми могили, носещи име цар Юванови могили, от такъв случай да са получили сие наименование.“

Двайсетина години по-късно Петко Славейков пише също: „В село Шипка ми казаха, че Иван Шишман доходил тука и оставил името си. И подир това припомниха си, че на изток, току до селото им под баира на Балкана, има две или три могили, от които най-високата се казвала Шишманец. Аз ходих там тогава, тя и досега стои със същото название.“

В документи свързани с описания на земеделски имоти от първите години на XX век името Шишманец многократно се използва както за обозначаване на местността, така и за самата могила в тази местност край град Шипка.

Изследователката на топонимията на Казанлъшко Цанка Константинова е установила, че наименованието Шишманец е с много старинен произход.

По въпроса за странната трансформация Шишманец-Шушманец е писала през 2012 година и Евгения Иванова от Нов Български Университет. Тя уточнява, че освен нелогичното преименуване на могилата, има и някои погрешни представи от по-ново време за нейната история.

Аз също застъпвам подобно мнение и смятам, че правилното име за изписването и популяризирането на могилата в тракийския храм при град Шипка е Шишманец, а не погрешно наложеното Шушманец. Могилата и местността трябва да бъдат популяризирани с правилното си име – Шишманец.

Тук не става въпрос просто да се заяждаме за една буква. Не става въпрос и да омаловажаваме откритието на тракийския храм в могилата, което е направено през август 1996 година от големия български археолог Георги Китов и екипа му.

Тук става въпрос да се покаже историческата истина за това име, което не е на кого да е, а на български владетел от Второ българско царство.

Цар Иван Шишман води продължителна борба срещу османските турци. Сам той загива през 1395 година при Никопол. Като един от последните български царе, преданията и легендите за него са много, като такива имаме записани няколко и от днешния район на Казанлъшката долина.

Би било добре Исторически музей „Искра“ и съответните държавни служби да обърнат внимание на тези факти и да се отдаде заслуженото на името на Цар Иван Шишман. От това туризмът в Розовата долина нищо няма да загуби, може само да спечели.

Все пак историята по българските земи не започва и не завършва с траките. Преди и след тях е имало и други народи и цивилизации, които са оставили малко или много своите следи. Обръщането на повече внимание на средновековното минало на България и в частност на това в Казанлъшката долина би могло да ни даде повече открития и доводи да се гордеем с нашата история.

Текст и снимки: Николай Вапирев

Още Новини