Космополитни либерални идиоти, или консервативни нормални патриоти сме ние Българите

Дълго време се питах, защо чужди нам традиции като Хелоуин и Свети Валентин толкова здраво се вкорениха сред българите. Струва ми се, че силата им идва не само от вездесъщата индустрия на забавлението, която е най-масовият съвременен наркотик и никое общество не е пощадено от него.

Популярността на Хелоуин издава един много дълбок проблем на нашето съвремие – гладът за образи. Неспособни да сме щастливи такива, каквито сме, обезумели сме да бъдем други пред другите – преуспели, самодоволни, напомпани с мускули и самочувствие, търсещи легитимност в обществото не чрез своя образ, а чрез своята маска или маски – въпрос на умение за превъплъщаване. Без-образни същества. Хамелеони. Чудовищният грим на Хелоуин чудовищно им подхожда…

В тази без-образност форматираме и децата си. С родителска безпросветност им помагаме да се спретнат по-впечатляващо за хелоуинския маскарад. Без да съзнаваме, че зловещите масчици, които им предлагаме, притъпяват способността им да различават доброто от злото; заблуждават ги, че убиецът, насилникът или злосторникът е само един костюм, в който всъщност е скрито тяхното другарче. Но така заживяват с илюзията, че агресията е маскарад, в който безнаказано можеш да влезеш в каквато ти скимне роля; че насилието и убийството може да се превърне в забавление; че със силите на мрака може да се съжителства в безспирен купон. Свикват с грозното, стават безкритични към пошлото. Насилието сред подрастващите стана норма на поведение, дрогата – по-насъщна от хляб. А колцина млади намериха утеха в окултни учения и сатанинските секти? Даваме ли си сметка, че това са все поколения, които в детството се забавляваха и с хелоуински маскаради. Продължава да е така…

Разходете се из интернет-порталите на което и да е българско училище и вижте колко много снимки има от Хелоуин и колко малко от… Деня на будителите. Без да има статут на училищен празник, Денят на Вси светии шества из българските училища дори като форма на извънкласна дейност. Видял съм го с очите си. В плановете на едно елитно училище, където се мъдреха и други инициативи от този род – като например хороскоп на учителя или фън-шуй на класната стая.

Виждал съм и как учителки се маскират наравно с учениците си, вместо да им говорят за празника на духа. За празника на светлината, а не на мрака. За празника на пробуждането, не на злото. За празника на съзиждането, не на разрухата. Досега нито просветното министерство, нито Църквата, нито всевъзможните агенции за децата и младежите не са си и помисляли да говорят срещу уврежданията в психиката на подрастващите, които има опасност да породи уж безобидната хелоуинска веселба.

Опиянени от свободията на новото време, ние не усетихме как изсушаваме корените си и стремглаво се сриваме в бездната на глобалната безликост. Повалихме стълбовете на вековната ни духовност в тинята на световната пошлост. Отдавна нямаме памет, че сме наследници на култура, сътворявана много преди авторите на Хелоиун-комерса да открият своята Америка и да я преврърнат в обетованата земя на опростачването. Криза на идентичността. Самолишихме се от порива да възродим това, което някога са били нашите предци. Самоизтърбушихме се като тикви за хелоуински фенери. Тикви в бостана на глобалното село. Които сами ще си изгният или – ако имат повече късмет – ще ощастливят прасетата от някоя световна ферма.

Горан Благоев

Тази вечер аз съм хубава,

искам да танцувам с теб, само с теб…

Аз ще бъде с чудна Маска,

правих я сама,

за да танцувам с теб, само с теб…

на Хелуин…………