Никулден е! За култа към Свети Никола в Розовата долина

Из: „Чудеса на светителя Николай, станали след смъртта му”

На 6 декември 342 г.(343, 345 или дори 352г.?) мирно – за разлика от повечето свои събратя светци – от този свят си отива свети Никола, след което е погребан в съборната черква в  град Мира (поради което е известен и като Мирликийски освен като Чудотворец). Този ден църквата превръща в голям празник: 6 (19) декември: Успение на св. Никола (Никулден). През вековете образът на светителя и чудотвореца Никола се утвърждава като една от най-силните обединяващи фигури за християнството навсякъде по света.

Съвсем не е изненадващо, че свети Никола е много почитан и в българските земи. Няма как да бъде изключение и Розовата долина. През ранното Средновековие по южните склонове на Стара планина и северните на Средна гора са издигнати над 30 крепости. Проучвайки разпространението на ранното християнство в Розовата долина  Стойко Стойков заключава, че „ във всяка крепост, ако не храм, е имало поне параклис”.

Без никаква претенция за изчерпателност посочвам само няколко примера. Един от първите манастири в Южна България е бил основан около 13 км югозападно от днешното с. Турия – св. Никола. Същият манастир е посочен от Чудомир като пример в издадената „История…” на Паисий Хилендарски от Христаки Павлович през 1844г.

В землището на гр. Шипка (съществува версия, че самото селище възниква около манастирски скит) има местност Кръстец, където е имало храм, посветена на Свети Никола. Хората се черкували на летния Никулден (Летният Никулден се чества на 9 май – денят на пренасянето на мощите на свети Никола от Мира в италианския град Бари през 1087 г.; там те почиват и сега). Източно от село Енина е бил разположен манастирът „Свети Николай” (местността, където е била обителта и днес носи името „Манастирът”). Енинци също чествали празника на Летни Никулден. Има данни, че цар Калоян (1198 – 1207 г.) посетил и дарил манастира по време на пренасяне мощите на Михаил Воин.

Единственият оцелял и възстановен манастир в Розовата долина е „Свети Никола” край град Мъглиж. Според изследователи той е бил част от цял манастирски комплекс като наблизо са се намирали манастирите „Свети апостоли Петър и Павел”, „Света Марина” и др.

Един от проходите в Сърнена Средна гора носи името на Чудотвореца. До 1951 г. „Свети Никола” се нарича и върхът, където е построен Паметникът на свободата през 1934 г., а по-рано през 1877 г. се разгарят боевете през първия ден (9/21 август) от незабравимата Шипченска епопея. В карловската част на Розовата долина най-забележителният образец е катедралната черква „Свети Никола”, открояваща се в историческия център на Карлово.

Приемам мнението на Стойко Стойков, че в района са изградени „множество манастири и храмове, като особено силен е бил култът към свети Николай – Летни”. Почитта към Свети Никола несъмнено свидетелства за утвърждаването на християнството в района; от друга страна е специфична проекция на изключително богатото културно-историческо наследство в Розовата долина.

Д-р Момчил Маринов