154 г. от героичния подвиг на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят…

„Хаджи Димитър“ от Хр.Ботев

На 16 юли, на вр. Бузлуджа  честваме 154 г. от героичния подвиг на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868г. С възстановка на събитията от това време ще отдадем почит на онези българи, които са отдали живота си на освободителното дело.

За събитията, случили се през горещото лятото на 1868 г. разговаряме с директора на парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, Чавдар Ангелов.

Обединената чета на двамата войводи започва своя поход , пресичайки р. Дунав и стъпвайки на българският бряг, в близост до с. Вардим, Свищов в ноща на 06 срещу 07 юли на 1868г. Насочват се към Агликина поляна. Сборен пункт на четниците в Сливенския балкан. Целта е по пътя да се увлече местното население, което да се включи в революционните действия и да доведе до създаване на българско привременно правителство в известното хайдушко сборище.

Походът е дълъг и изпълнен с кръвопролитни сражения с турските потери. В едно от тях, при Канлъдере, Сивлиевско е пленен, а по-късно и убит Стефан Караджа. Четата продължава своя път, насочила се към подножието на Стара Планина. Силно отслабена, когато достига вр. Бузлуджа наброява трийсетина души. Спират за почивка в местността Лозана на 16 юли ,където са посрещнати от местни овчари. На следващия ден тръгват отново към южното подножие на в Бузлуджа и на 17 срещу 18 юли достигат подножието на върха. Там са обсадени от около 700 души от османската армия и башибозук.

Още от този миг битката е решена. Въпреки, че силите са неравностойни, няма нито един четник, който да побегне. Всеки един от тях се сражава до последно с призива на своя войвода:

„Братя, да умрем като българи!“

Там губи живота си и самият Хаджи Димитър, който години по-късно е възпят от поета и революционер Христо Ботев в баладата „Хаджи Димитър“, навярно без да подозира, че самият той ще сподели участта му.

Макар да не постига целите си, с битката на върха, четата на двамата войводи поставя нова глава в българското национално-освободително движение. Силата на духа и вярата, с която четниците се сражават е белег за национално самосъзнание , което заразява следващите борци за народна свобода.

Не ни остава друго, освен да пазим паметта на нашите национални герои и да помним техните саможертви в името на родината.

 


 

 

loading…