Ето тук съм се родила

На този ъглов балкон за първи път ме е показала на баща ми, който отивал да бруси ореха на лозето. В същата сграда, но от източната страна година и половина по-късно се е родила и сестра ми.

37 години по-късно работих в същата стая, където съм се родила, когато в сградата се помещаваше Бюрото по труда.

Родилните домове 1945-1961 г.

Родилният дом през 1945-1946 г. е бил на втория етаж на двуетажна сграда, която до 1975г. се намираше на ул.”Искра”. Това в днешно време се пада някъде източно от скулптурата”Японката” на Доко Доков. Сградата, заедно с всички останали сгради намиращи се от източната страна на ул.”Искра”, както и тези от северната страна на  Обущарската улица, но западно от  ул.”Й.Стателов” ги събориха през втората половина на 70-те години, и разшириха в южна посока градинката до площада.

През 1947 г. родилният дом е преместен в двуетажната сграда в северната част на площада.  Да припомня, че преди около 10 години около приватизацията на тази сграда се разгоряха ожесточени спорове в казанлъшкия общински съвет. Доколкото знам,  тя още преди 1944 г. е дарена на общината  със завет да я използва за здравни нужди. Поради това и от 1947 г. до началото на 50-те години част от нея  е родилен дом, а друга част едно от вътрешните отделения на казанлъшката градска болница.

От началото на 50-те години родилният дом е преместен в красивата сграда, която се намира на югоизточния ъгъл на бул. “23-ти пех.Шипченски полк” и ул.”Сан Стефано”. До национализацията тази сграда е била хотел с наименование “Империал”. Когато през 1961 г. откриха новата сграда на казанлъшката районна болница ( тази която е и в момента) родилният дом го преместиха на един от нейните етажи.

В новата сграда на болницата преместиха и вътрешното отделение, което бе посочената по-горе двуетажна сграда на площада, а на нейния първи етаж се разположи военното комендатство, а  втория и в едни вътрешни постройки се използваха за живеене от семейства на военни. От около десет години тази хубава за времето си сграда пустее и постепенно се руши. Питам се  дали някой ден няма “случайно” там да възникне пожар с  цел на нейно място да изникне поредно архитектурно недоносче. Според мене казанлъшката общественост трябва да надигне глас и сградата да бъде спасена!

Що се отнася до сградата на бившия хотел “Империал” след 1961 г.стана отново хотел, но с наименование “Тунджа”, а към края на 60-те години този хотел го закриха и сградата бе използвана за различни административни нужди ( канцеларии на различни предприятия и учреждения). По това време в нейното мазе откриха първата и до началото на 90-те години единствена в града механа.

Погрешно някои хора, които не са живели по онова време в Казанлък са останали с впечатление, че родилният дом през 50-те години е бил в триетажната сграда на “Ловен дом”. На втория и третия етаж на тази сграда бе градската поликлиника, но през 1961 г. нея е преместиха също в новопосторената сграда на болницата. В нейната северна част, където сега е  Бърза помощ.Тази част бе двуетажна.  През 70-те години построиха нова сграда южно от Розариума предназначена специално за Поликлиниката.

Стефан Саранеделчев

*материала е част от проекта “Нашиятъ Казанлъкъ”

**снимка: Неделина Колева