„Птицеглавия“ не е реплика, а точно копие

Благодарение на изследователската работа на археологическите паметници и проучванията върху текстовете и други изворни материали, е възможно да бъде представен пъстрият свят на войнското изкуство на траките в античността. В експерименталната археология е изключително трудно да има съчетание между визуални източници на информация, каквито са фреските, релефите с предмети и материали, които са в археологическите обекти, и същевременно това да бъде подплатено с писмени източници. Разглеждайки военното изкуство на траките, имаме щастието да съберем такива източнници, които комплексно ни дават представата за тяхната изключителна войнска култура.
В поредицата „ Археосвят – по пътя на великите” работим по проекта тракийски птицеглав кораб отпреди 3 200 години. Изследователи египтолози от 19 веск твърдят, че в битката на морските народи срещу Рамзес III са участвали и траките. От три години ние сме тръгнали по тази историческа следа като най – напред възстановихме кораба и сме на път да възстановим въоръжението и бита на траките от тази епоха, така както имахме възможността да възстановим легендата за тракийския цар Резос, възстановявайки неговия кораб. В проекта „ Резос” ние работихме на основание на митологични и легендарни компоненти. В разказите на Омир имахме изключителни затруднения да направим модела, който именно траките са използвали в морското военно дело, поради обстоятелствата, че ние нямаме нито визуална представа, нито конкретни текстове за плаването, за модела на строителство на корабите. Това налагаше често пъти да правим съпоставки с други текстове и аналогии, каквито са информациите и легендите свързани с аргонавтите.
Когато говорим за птицеглавия кораб имаме щастието да ползваме конкретни сведения, които не подлежат на никаква историческа интерпретация.Т.е. можем съвсем спокойно да се основем на източниците в експерименталната дейност, да възстановим птицеглавия кораб точно в тези измерения, каквито са посочени в изворите.
В проекта за птицеглав тракийски кораб отпреди 3 200 години ние се основаваме на следните източници: релефът от гробницата Мединет – Хабу, на който много точно и изящно е представен обликът на птицеглавия кораб. Освен това, на този релеф ние виждаме как са изглеждали войните от екипажите на тези кораби, в които детайлно се вижда целият набор от техния външен вид, включително и бойното им снаряжение.
И ето въпросът: след като знаем как са изглеждали тези войни визуално, за нас е от съществено значение да се опитаме да дадем отговор на въпроса, кои са те? Ето какво намираме в изворите за историята на траките. За нас е важен точно този текст на Херодот: „ Имали малки щитове от необработена волска кожа и всеки имал по две копия – икийска работа, а на главите си бронзови шлемове. На шлемовете имало бронзови волски уши и рога, а също и кичури. Около пищялите си навивали ивици от червен плат.От тези хора има светилище на Арис.” Това е уникално описание на бойното въоръжение и облеклото на траките, но точно където е мястото за изписване името на тракийското племе, текстът от Херодот е безвъзвратно изгубен. При толкова много сходства, ние несъмнено отиваме до предположението и твърдението, че всъщност тук няма нищо случайно.

Сходството между информацията, която добиваме от Херодот и това, което виждаме във визуалните очертания на релефа в Египет, ни дават основание да повярваме в концепцията на египтолозите от 19 век, че траките наистина са взели участие в битката на морските народи в Античността. Вероятно много от нашите траколози се притесняват от това обстоятелство, поради липсата на смелост да възприемат идеята, че траките са най – многобройният народ, които са населявали както Балканския полуостров, така и голяма част от Мала Азия, което прави съвсем естествено техните аспирации и интереси към завоевания и експедиционни мисии в онези времена, когато военното дело е било еманацията на тяхната културна мисия, на тяхното разпространение и отвоюване на национално – етническо и духовно пространство.
Всички тези сложни въпроси стоят пред експиременталната археология и именно това е нашето предизвикателство и мисия – да търсим нови простори на идеи и експерименти, които имат за крайна цел да изяснят този богат свят на нашите предци – траките.