Мятайте децата, някой се изкряска

Това не Ви ли намирисва на погребана агенция? Цялата история, започна още миналата година на старозагорското шосе, когато друга каруца причини смъртта на 2-ма млади влюбени казанлъчани.

И се започна тогава, една война срещу циганските каруци, които всички знаем колко са управляеми… То не бяха протести, не бяха петиции, то не бяха водопад от декларации в Общинския съвет. Оказа се, че повечето от тях са наистина законни, дори номера им туриха.

Сега питат, кой е регистрирал каруцата, предизвикала смъртта на Исмаил – ами кмета на Горно Черковище още през 2012 година..….

Въпросителните са много, много, много…

Жалко за момчето!

Но вината е най-малко там където я търсят надървените за власт социалисти.

Само Сбъркани Хора могат да търсят, политически девиденти в Смъртта на едно дете.

Другарки и другари, наистина ли не усещате, че това е вашо Дъно – да правиш партиен PR пред някакъв Ковчег.

Апропо: между другото пътят е на АПИ, тоест републикански е, а не общински и защо цялата Ви гнъс е насочена срещу Кмета на Казанлък?

ГЕРБ Казанлък: НЕМОРАЛНО? Трупа ли политически дивиденти БСП Казанлък за сметка на човешка трагедия?

Призоваваме колегите от БСП Казанлък да не се заиграват политически със смъртта.

По трагедията тази вечер край село Търничене, община Павел Баня, считаме че ръководството на Община Казанлък не може да носи отговорност за инциденти, случили се на територията на друга община, още повече, че към настоящия момент се води разследване и не са изнесени достоверни данни от разследващите органи.

“Незаменимо щастие е детската прегръдка от нежните ръчички и грейнали очички на жадувани рожби, родени по чужбините, в чужда земя, език и хляб отгледани, прокудени.

Мили Боже, по света децата опази ни докато свят светува с мир и светлина дари ги.

В труд, разум, здраве и благоденствие слави ги. На предците костите да знаят де лежат, да помнят, че едничка радост била им е детската прегръдка, че бащин дом стърчал в руйни безмълвен, че майчин език е като първата глътка въздух и тревясъла пътека води до техния вечен дом.

Тук се мълчи! Мисли буреносно бошуват неистово и питат защо, защо боли, молят прошка, защо съдбата така нам озлочестила?

Пленник съм на твоята прегръдка, не я заменям за кралски трон и палати.”

27.06.2019г. – Лидия Радулова