Премиера на „Взрив“ по Елизе Вилк
На връх Въведение Богородично, Казанлъшкият театър „Любомир Кабакчиев“ представи премиерата на пиесата „Взрив“ от румънската авторка Елизе Вилк под режисурата на Бюрхан Керим. Това е първата премиера на новия директор на театъра Нели Шабанова.
Актьорите от Общинския театър пренесоха публиката в гимназиална класна стая. На сцената се разигра поредната история с тийнейджъри, в която акцентът пада върху желанието на всички ученици, а и не само, да се докоснат до идола на класа. За да постигнат тази цел, героите нарушават правила, вярвания и принципи, от които се е ръководил животът им до появата на неконформиста Денис в гимназията. Свободният му начин на живот очарова съучениците му, така че всички момичета се влюбват в него, а всички момчета се опитват да му угодят. Дори учителите и училищната психоложка се “хващат” за това момче, което възприемат като “глътка свеж въздух” в живота си. Проявите на насилие и тормоз са погрешно разчетени от ръководството на училището. Изкривена е точната и безпристрастна преценка. Не са разпознати признаците за да се реагира своевременно. Според директора няма нищо обезпокоително: „децата са си деца – това е нормално за възрастта им“. Радостта, предлагана от илюзията за свободен живот, без прекалено много ограничения и тревоги за бъдещето, е разбита от трагичния край на техния съученик Пентеу, ръководител на класа и син на гимназиалната психоложка. Самоубийството на младежа (съученик и син) „взривява“ цялата гимназия. Връща отново чувството на несигурност и страх от бъдещето. Всички осъзнават, че са имали да казват много неща, можели са да кажат много неща. Но вече няма на кого. Драматичното напрежение и оригиналните сценични решения подчертават централния конфликт, който расте и расте, докато накрая избухва.
Според авторката на пиесата Елизе Вилк един от най важните проблеми на младото поколение е нарушената връзката и липсата на комуникация с по възрастните (родители и учители). Изкривеното разбиране на желанията и действията у едните и у другите, не рядко водят до катастрофални последствия.
Актьорите Александър Танев /гост актьор/, Милен Вангелов, Олена Шидерова, Николай Йорданов, Беатрис Благоева, Георги Георгиев, Яна Божанин, Ивелина Павлова, Петър Петров, Силвана Петрова/ гост актьор/ и сценографката Илина Грозева допринесоха с много въображение, отдаденост и ентусиазъм за изграждането на позната среда за по-младите зрители. А живата музика в изпълнение на Цветан Попов включена, като допълнение от режисьора, се превръща в жив участник, който увеличава енергията излъчвана от сцената.
Според режисьора Бюрхан Керим актьорите много добре са се справили с нелеката задача да пресъздадат на сцената дълбочината на чувствата и отношенията заложени от авторката.
Елизе Вилк е сред най-силните гласове на съвременната румънска драматургия. Пиесите говорят на езика на младите, на отритнатите, на различните, на онези, които обикновено не чуваме и не виждаме, защото очите и ушите ни са привикнали да търсят красивото и приятното за окото и ухото. Темите, които я вълнуват, са разнообразни: агресията, насилието в училище, проблемите, характеризиращи ежедневието на цяло поколение деца, израстващи далеч от заминалите си да работят в чужбина родители; бедността в провинциалните градове, самотата, безразличието към проблемите на другите, семействата като разпадащи се клетки, задушавани от невъзможността на хората да се свързват един с другиго. Повечето ѝ пиеси „хващат за гърлото“ и те оставят безмълвен и безпомощен. Но от тях се пробужда и една допълнителна сетивност и вяра, че светът може да стане по-добро място, ако успеем да изразим себе си със силата на думите и ако другите съумеят да ни чуят.
Елизе Вилк е родена през 1981 година в Брашов. Завършила е журналистика и има две магистърски степени по литература и комуникации и по драматургия. През 2008 година е сред отличените автори на конкурса за съвременна румънска драматургия ДрамАкум и оттогава се утвърждава като един от най-отчетливите и силни гласове в съвременния румънски театър. По това време работи като разследващ журналист и преводач в Брашов, а през 2011 г. се записва в магистърската програма по драматургично писане на Алина Нелега в университета на Търгу-Муреш. Пиесите ѝ се играят с огромен успех в Румъния и са преведени на над десет езика, а част от тях са адаптирани за радеотеатър. Спектакълът на Румънския национален радиотеатър, по включената ѝ в този том пиеса „Взрив“ е отличен с голямата награда Asia-Pacific Broadcasting Union 2017, с Grand Prix Marulic 2018 и със златен медал на Фестивала за радеотеатър в Ню Йорк 2018. „Отдавна ме интересуваше въпросът за детската престъпност. В работата ми като журналист съм се сблъсквала с много деца или младежи – престъпници.“, казва за себе си тя. И още: “ „Интересуват ме остро актуалният театър за деца и младежи, горещите проблеми, които поставят под въпрос образователната система в Румъния, ценностите, на които учим децата, и как бихме могли да променим нещо.
Бюрхан Керим завършва актьорство за драматичен театър и режисура в сценичните изкуства, в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. През годините на следването посещава лекции по драматургия и прави първи опити за драматургично писане и сценични адаптации на белетристични текстове, част от които реализира в свои постановки. Носител е на наградата за полет в изкуството “Стоян Камбарев” (2022) в категория режисура. Дебютира като режисьор в “Сфумато” със спектакъла “Край на играта”.

