Общество

Има такава държава: Страната на загасващите телевизори

Подсказват ти го най-напред адвокатите по търговските дела на наемателите на душата ти – в случая стопаните на синия екран. И причината изобщо не е в шоумена. Неговите работодатели все по-често с прискърбие четат, реална англоезична социология показваща края на глобалния монопол върху истината, респективно – общественото мнение – на техния транснационален медиен бизнес, известен вече с доста нелицеприятното от професионална гледна точка нарицателно – мейнстрийм /корпоративно-търговска информационна култура/.

Настъпващата агония на класическия телевизионен бранш красноречиво доказва тържествуващата победа на дисплея в джобовете на милиарди жители на планетата над плазмата, с каквито и примамливи екстри да я пълнят производителите. Апокалиптичната агония на телевизията ще е по-бърза от тази на хартиените медии. Телевизионните магнати загубиха контролната квота в управителния съвет на Глобалното Министерство на Истината. Днес то се нарича GAFA / Google; Amazon; Facebook; Aplle;… И още дузина играчи от този многомилиарден по капитали и клиенти калибър загряват за учредителната сбирка на новото, дигитално G-20 насрочена за 2025 година. Нищо чудно, че самият американски президент иронично подминава телевизионните студия и общува със света само през Twitter – все пак и все още е най-информираният човек за бъдещето на света, че и на всичкото отгоре, ако му щукне може и да реши, че няма да го има – бъдещето.

Новото световно правителство GAFA умело използва самодоволната дрямка на телевизионните магнати и превърна всеки гражданин в автор на информационно съдържание и нещо повече – в телевизионер, връчвайки му персонална многопикселна видеокамера. На това електронно Световно правителство скъпоструващи телевизии в днешния смисъл не са му нужни. Нищо против и шоумените – ами да си се самоснимат на воля и да качват остроумията си в мрежата – може и някой долар, а защо и не и биткойн да изкарат за едно питие покрай генерираната реклама. Нещо повече – тия дни инвестиращите в Изкуствения интелект суми по-големи от всите военни бюджети взети заедно IT-гиганти обявиха, че вече е разгадано и алгоритмовано съзнатието на човека тип “марионетка” и съвсем малко оставало днешните Тюринговци да доразгадаят и цифровизират съзнанието на “кукловодите”… Не са споменавали все още как ще решат въпроса с изкуственото интелектуализиране на телевизионните шооумени. В този аспект, още повече в нашенските мизерни пазарни габарити на аудиторията, за никаква свобода или несвобода не може да иде реч в прощалното слово на който и да е било телевизионен шоумен при положение, че са му били необходими цели двадесетина години да осъзнае смисъла на тези две отдавна философски обосновани и то на миришеща на древност хартия категории – и да ги преглъща навътре в себе си при преподписването на всяко следващо продължаване на досегашния осемцифрен договор с наемателите и на свободата, и на несвободата му. Именно чрез толерирането на подобен тип ТВ шоута досегашните глобални обществени манипулатори отдавна повсеместно превърнаха въпроса за “свободата и несвободата” в отсъстващ елемент в потребителското масово обществено съзнание.

Сега обаче и свободата, и несвободата вече са на върха на друго копие, и то не е на доста поразглезените телевизионни звезди от всички жанрове. В едно обаче, може би на подсъзнателно ниво е откровен въпросния в нашенския случай шоумен. Обещавайки на доста оредялата, според реалните рейтинги телевизионна публика едновременно нов телевизионен продукт и свой политически проект, шоуменът фактически признава очевадното за всеки средностатестически зрител – телевизия и политика отдавна са синоними в инструментариума на единствената институция отговорна за свободата – властта… Властта придобита чрез уж изповядването на оттдавна девалвирали, благодарение именно на мейнстрима демократични ценности и умело манипулиране на обществените нагласи на платената социология, а като за капак и на изборните резултати. Какъв ще е новият телевизионен продукт, не е трудно да се отгатне… Но задаването на ритъма “7/8” в политическия метроном ще си е направо истинско шоу за напълно пасивния вече в по-голямата си част роден електорат.

Самото отблъскващо определение “политически проект” предвещава по скоро фиаско, отколкото избирателна еуфория сред наслушалия се на какво ли не окаян български избирател. Нали именно реализираните досега чрез телевизионните екрани политически проекти дръпнаха щеспелите на плазмите в много български домове, а домашните питомци си разточват зъбките с дистанционното по пода. Нима по нашите земи отдавна политиката не е пошло шоу, а телевизионните шоута – обслужваща политика. Няма по-дървено желязо от “медийните политически проекти” в приключващия вече глобален, неолиберален обществен договор между управляващи и управлявани – историята изобилства от катастрофирали медийно-партийни мотриси, обещаващи да отведат народите, както се оказва впоследствие – до никъде. Остроумни зевзеци дори съчиниха 11-та Божия заповед: “Роденият от телевизия, от телевизия ще умре…” “И ти ли, Бруте!” – ще е най-често справедливо отправения упрек от обезверените, но все още с акъла си хора към телевизионния шоумен подал заявка за персонално участие в най-голямото шоу сътворено през злощастния ни преход, водени от какви ли не месии, а именно – българският парламентаризъм.

Защото ИМА ТАКАВА ДЪРЖАВА в която най-добрите шоумени между политиците й, и най-добрите политици сред шоумените й – загасиха първо телевизорите и сега им остана да дръпнат шалтера и на останалата, съвсем слабо мъждукаща светлинка на някаква вече почти утопична надежда, че все още има такъв народ, който ще се освести в избора си – в каква държава иска да живее.

Още Новини