Общество

Женя Бел: До България и насам

Тя е от тези, които са видели свят.

Идва от Куала Лумпур – Малайзия. Градът на китайци, индийци и малайци.

Четвърт век е живяла на два континента и няколко държави. С уговорката, че всяка години си идва в Овощник.

Мястото, където са корените й.

Планира в близките месеци да ги присади и на още едно място – в Голямо Дряново, Казанлъшко.  Което избират за дом със съпруга й – шотландският инженер  от Единбург- Джордж. Който за две десетилетия стаж като български зет, завинаги се е влюбил в българското село.

Възпитаничка е на Хуманитарната гимназия в Казанлък. Има диплом по психология от висше училище в Единбург – Шотландия. И професионална квалификация за йога инструктор.От Малайзия.

И много й пука за света,  България, Доброто, Тук.

Следи, с ритъма на ежедневния си график всичко, което сега ври и кипи в страната, покрай евроемоциите ни. По български. Затова е категорична, че в европейските  институции, в Европейския парламент, трябва да изпратим приемащи различията хора, отворени към света и неговите провокации, гъвкави и дипломатични, широко скроени,  млади и необременени. Образовани. И по възможност, учили и в чужбина. Мъдри, модерни за времето си.

От опит е разбрала, че известен образователен опит извън България, дава визионерски  поглед към света изобщо, и издига над ежедневната  национална кал, която сега пищно ръсим едни срещу други.

Убедена е,че само добрият баланс и позитивното отношение носи щастие и хармония във всичко.

И че образованието и възпитанието в умението да се пазят и отстояват национални и човешки ценности, ни прави силни като народ, и като отделни хора.

Затова намира за нелепо и някак непривично, че сме престанали да отглеждаме в нас и възпитаваме в децата си уважение към по-старите и по- слабите. Нещо, което преди е било част от живота ни, и което е в голяма степен дефицит сред големите народи.

Тя се казва Женя Бел и е от Овощник. 

Срещаме се случайно.

От поколението на  първите излетели навън е, като духна оня вятър.

Поели, за да градят живота си там, защото тук им е станало тясно. Без никога обаче да къса връзката с родината си.

След четвърт век намира ТУК за все по- хубаво място. В което има надежда и мирише на нещо, което ще се промени.  За към по-добро и за добро.

Споделя, че когато преди 18 години, за първи път води в България  съпруга си, той не крие неприятното си впечатление и учудване от сивите и запуснати, доскоро пълни с живот сгради, замиращите села, пустеещите необработени земи, посивелите хора. През 2001-ва година България беше едно лутащо се място, е обощението от днешната гледна точка.

Днес 18 години след тези първи впечатления и 12 години след като  страната ни е част от Европейския съюз и Женя Бел и съпругът й намират и виждат голямата промяна тук.

Има още много, какво да се направи и пожелае, но е видно, че промяната е към добро.

Самата Женя вижда промяна и в родното си село,  до което Европа също е стигнала. Под формата на взет оттам опит на отишли и видели, в наредените градинки, киприте къщи, подобренията в училище, в обществените сгради, в създадените места за отдих, в отворените нови заведения, в подобрената инфраструктура. Хората стават по – богати, отварят се нови възможности.

Уютът,  който лъха изначало от страната ни, накарало шотландеца й да се влюби в българското село и спокойствието, което дава възможността да си човърка в градината.

Тук душата на хората е някак друга, казва Женя,  която  познава чуждата любезност, зад която обаче няма друго. Иска й  се, ако е възможно хората тук да се усмихват повече. Както го правят в Малайзия. Да приемат живота си по-ведро  и позитивно, за да стане наистина такъв.

Всичко е въпрос на гледна  точка и отношение към проблема, живота, страната, научила е след живота си на два континента  Женя Бел, гражданката на света,  от Овощник.

Вярва, че както сега има заразителни единични примери на отговорно  отношение не само към собствения ти дом и кошарка, но и към улицата, мястото, където живееш, и ако към тези заразителни единични примери се увличат по един, той по още двама, те по още други, в геометрична прогресия ще расте добрият заразителен пример.

Така става промяната, убедена е Женя. С отговорно отношение към живота.

Това е европейското отношение, затова там нещата изглеждат различни и то неминуемо ще дойде тук, казва живялата в Кипър, Дубай, Шотландия и Малайзия Женя Бел.

Признава, че не разбира онзи странен български маниер или ген, който ни прави различни хора, на различните места в света. Завинаги помни шокираща гледка: на опашката за самолета от Лондонското летище чинно и кротко, мирно и възпитано се нареждат по двама българи, в редичка, на опашка. Нормални и възпитани граждани. Европейци. Два часа по-късно, на летището в София от тези европейци няма следа. Превърнали са се в човешко стадо, което вика, ругае, бута се в автобуса.

Убедена е, че докато не преодолеем този двоен наш аршин, няма да излезем  „на чисто“.

Иначе „България е добра проекция“, казва българката, за която сътрудничеството между хората в името на общи идеи и каузи не са празни приказки, а видян наяве и то работещ модел.

Когато пристига от Дубай в Куала Лумпур, не познава никого. Няма среда, в града – мегаполис живеят само 6-7 българи. Единият местен – треньорът Стефан Стефанов. Подава й ръка първо Клубът на английските жени, после Клубът на малайзийските жени, на немско говорящите жени, на скандинавските жени, интернационалната организация на жените в Куала Лумпур, записва се на йога при индийката Шилпа Гаталия, захваща се с работа с деца бежанци от Бирма… Вижда,  че няма нищо по-важно от умението хората да си помагат и работят заедно в името на общи цели. Разбира, че  човек може само да се развива и светът богатее от създадените мостове между хората от различни страни и култури. И че когато опознаваш света през различието на хората, има шанс само за едно – да се променят нещата към добро.

Първо в малките ни човешки светове, после и в големия свят.

Затова вярва, че пътят, по който върви страната ни, е добър. И верен.

И че Европа като отворен път за много възможности и свободен избор, са най-важното нещо за всеки човек. И то се усеща дори в малките населени места. Промяната е  факт. Независимо от скърцанията и грешките на малките народи.

Понякога се ядосва на остатъчния си български ген да се е съмнява в успеха или в крайния резултат, но  бързо се отърсва. Светът край нея я опровергава.

Затова и предпочита добрия пример. Вярва, че ако всеки осъзнае и гражданските си задължения, като да се погрижи за дома си, дворчето, тротоара и за общността, както правят хората в Европа, то тя ще се случи и тук.

Всичко е в главите ни, и в образованието, казва видялата свят жителка на Овощник.

Трудно, всъщност не разбира защо местното училище, подредено и спретнато, с нов облик, няма ученици и родителите водят децата си сутрин рано в града. Не вижда логика да твърдиш, че няма да получат децата ти добро образование, защото са на село, където един учител ще учи 5,  а не 30 деца.  По света биха заложили на първото, което е почти като частно училище,  убедена е Женя Бел.

Намира лошият имидж на българското образование и силно влошеното му качество през последните две десетилетия за най-големия  проблем на страната ни и една от основните причини масово младите да искат да напускат страната.

Според дипломираната психоложка, доброто образование дава на хората криле, устойчивост, вяра във възможностите и самочувствие, което пък води до качествено отстояване на национален интерес. И достойнство. Умения да се справиш във всяка една ситуация.

И когато имаш много такива хора, цял един народ, то няма какво да му се опре, върви напред,  убедена е Женя Бел.

Новите професии и интернет просто са бонус към този успех. Можеш да работиш отвсякъде, светът е село, което прави доброто образование ключов фактор, а смелостта – приключение, е друга формула, взета назаем от света от треньорката по йога.

Не можеш да спреш човек, който иска да лети, и е грешка, ако се опитваш да го правиш, казва тя.

И със същата категоричност на тезата си е убедена, че държавата ни трябва да създаде условия, използвайки и опита на други европейски страни, за да привлича повече млади хора да избират обратния път към дома.

Това не само ще намали тъгата в празните сега български села,  ще накара тези, които ги няма, да занадничат, но и ще върне повече усмивки и надежда в хората, вярва Женя.

На която й се иска тук да среща повече усмихнати хора, като тези в Малайзия, които имат не по-малко проблеми от българите, но вярват в доброто, което предстои.

За българката от Овщник и шотландеца  Джордж от Единбург то има конкретни летни измерения- новият дом в Голямо Дряново, България, Европа.

 

Деляна Бобева

 

Още Новини