Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване проект на Закон за маслодайната розa

02,06,2018
Необходима е специфична подкрепа за българските розопроизводители. Това каза в Казанлък бившият евродепутат Петя Ставрева на специална пресконференция организирана от вестник “ИСКРА”. В контекста на протестите на розопроизводителите Ставрева изтъкна необходимостта от законодателство, което да защити националните интереси при производството и преработката на българската маслодайна роза. Тя припомни, че още преди 10 години от нейната партия предложиха парламентът да гласува такъв закон. Необходимо е да бъде създаден специфичен регистър на розопроизводителите, което ще позволи те да получават специфична финансова подкрепа от националния и европейския бюджет, подчерта председателят на Обединени земеделци. Това е възможно, тъй като българското розово масло, произведено от роза дамасцена, е патентовано в ЕС, добави тя. Розопроизводителите у нас трябва да бъдат стимулирани да се регистрират като земеделски производители и да се сдружават помежду си. Това ще има даде от една страна достъп до държавна подкрепа, а от друга до намирането на пазари за реализация на продукция.

——————————————————————-

27,07,2018
В Казанлък се обсъди Закона за маслодайната роза
Контрол, сертифициране на посадъчния материал и прозрачност по веригата са сред приоритетите на документа
„През 7-те години на моите мандати сме се събирали в различни формати, имало е и „за“, и „против“ подобен закон, но във всички дебати, инициирани от Община Казанлък, участниците са били обединени, че трябва да има регламент и защита за маслодайната роза“. Това каза кметът на Казанлък Галина Стоянова при откриване на общественото обсъждане на Проектозакона за маслодайната роза. Тя пожела успех на текстовете в Народното събрание и призова депутатите да разгледат закона по същество и да го подкрепят.
Галина Стоянова отбеляза, че в проектозакона е отделено специално отношение към единствения по рода си на Балканите Институт по розата и етеричномаслените култури в града. Кметът изтъкна големия потенциал на екипа му и благодари на директора доц. д-р Ганка Баева за подготовката и израстването на научните кадри през тази една година, откакто тя ръководни института.
„Трябва да има контролен механизъм, без той да спъва чисто пазарните отношения, но да защити производителите“, заяви от своя страна заместник-министърът на земеделието Цветан Димитров.
В срещата участваха експерти от Министерството на земеделието, храните и горите, розопроизводители, розопреработватели и учени от ИРЕМК. В обсъждането участва и председателят на Националния клонов съюз за етеричномаслени култури Зара Клисурова – председател на ВКРС на ПП Обединени земеделци, която работи и над първия проект преди години.
Главните цели на проектодокумента са контрол, за да бъдат гарантирани качествени суровини и продукти, сертифициране на посадъчния материал за производството на качествен розов цвят, както и максимална прозрачност и проследяване по цялата верига, от производството на маслодайната роза до пазара на розови продукти, със защитено географско указание „Българско розово масло“.
В цялостния процес на ролята на Института по розата е посветена цяла глава. Законът отделя внимание на института, който, освен като научно звено, ще има и задължението да контролира бранша. Във връзка с това много от участниците в обсъждането изразиха мнение, че институтът не би могъл да изпълнява новите си ангажименти в сегашния си вид и с ресурса, който има в момента. Темата остана отворена и въпросът ще бъде дискутиран и в бъдеще.
Общото мнение на бранша по предлагания законопроект е, че той е пълноценен, професионално изработен и ще успее да види бял свят.

——————————————————————————————————-

15,08,2018
Розопроизводителите получиха близо 2 млн. лева подпомагане по de minimis
ДФ „Земеделие“ изплати на розопроизводителите близо 2 млн. лева (1 921 520 лв.) по схемата на минималната държавна помощ de minimis, съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013. Субсидиите са преведени на 852 земеделски стопани. Подпомагането се предоставя на площ и е за покриване на част от разходите по отглеждане на културата маслодайна роза.
Ставката в размер на 515 лв. на хектар е определена от МЗХГ след подаване на всички заявления за участие по схемата. Общият размер на помощите de minimis, които един земеделски стопанин или предприятие може да получи е до левовата равностойност на 15 хил. евро ( 29 337,45 лв.) за период от три последователни данъчни години.
Розопроизводството има съществено значение както за националната икономика, така и за престижа на България в международната търговия с натурални етерични масла.
14 август 2018 г. ДФ „Земеделие“-РА

————————————————————————————————–

08,10,2018
Бъдещият Закон за маслодайната роза е публикуван на сайта на министерство на земеделието за обществено обсъждане, като срокът за внасяне на мнения по проекта е до 4 ноември тази година. Проектът предвижда създаването на национален публичен електронен регистър, в който ще се вписват розопроизводителите, розопреработвателите и обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза. Предложението е регистърът да се поддържа от МЗХГ. Законът изисква също насажденията от маслодайна роза да се създават задължително от сертифициран посадъчен материал с доказан произход, който отговаря на изискванията на Закона за посевния и посадъчния материал.
В мотивите, министерството подчертава, че приемането на нов Закон за маслодайната роза се налага, тъй като в момент не съществува европейска и национална нормативна уредба, която да регламентира създаването, отглеждането и идентификацията на насаждения от маслодайна роза, изкупуването и преработката на розов цвят, производството и етикетирането на продуктите от цвят на маслодайна роза, включително на продукта със защитено географско указание „Българско розово масло“.