Докторът написа книга за Генерала

Нова книга! Коя е тя и защо точно това е трудът, върху който съсредоточихте вниманието си?

– Тя не е просто нова книга! Това е първата ми монография, така че случаят е важен за мен  в професионалното ми израстване и труд като изследовател. Книгата е посветена на живота на родения в Казанлък ген. Иван Вълков.

Той е популярен в българската история с това, че е един от организаторите на Деветоюнския преврат през 1923 год., лидер на Военния съюз, военен министър, дипломат, човек, който е тясно свързан с противоборствата, които настъпва в българското общество след неуспешния за България край на Първата световна война, и особено по време на гражданската война в страната в периода 1923 – 1925 год.

На вниманието на публиката на практика представям своя дисертационен труд, който защитих през 2016 год. във Великотърновския университет“Св.Св. Кирил и Методий“. Разбира се,  в момента изданието е малко променено като структура, добавени са: показалци на географски наличните имена, списък на използваните съкращения, списък на използваната литература.  Надявам се, че ще представлява интерес. И е първото пълно изследване за обществената, политическата, военната и конспиративната дейност на този популярен български офицер.

И сега накъде? Къде ще бъде представена книгата? Какво й предстои на тази книга?

– В момента предстои организиране на разпространението на книгата чрез книжарската мрежа в страната. Предстои премиера в София.

Естествено, няма как да няма представяне и в родния град на ген. Иван Вълков, който е и мой роден град Казанлък. Вече имам покани за Троян, за Стара Загора, за Тутракан, за Чирпан.

Така че, надявам се през следващите месеци да посетя възможно най-много места и със публиката в съответните населени места и да дебатираме и да коментираме  тези важни събития, свързани със съвременната българска история, каквито несъмнено са: Деветоюнския преврат през 1923 год. и неговите последици, опитите на Комунистическата партия  през 20-те години на миналия век да заграби властта в държавата, случилото се в страната след 9 септември 1944 год. И всички онези теми, които по един или друг начин са разказани, представяйки живота на ген. Иван Вълков.

Какво е отношението на хората в родния град на ген. Иван Вълков към него, към неговата дейност? Какви са Вашите наблюдения?

-Трябва да кажем, че ген. Иван Вълков е една от най- сатанизираните фигури в съвременната българска  история. Това се дължи най-вече на неговите решителни действия при пресичането на подстрекаваните от Коминтерна опити на БКП да овладее властта в държавата през втората половина на 20-те години на миналия век.

По тази причина след  9 септември 1944 год., поради факта, че той е „най-едрата риба“ от управлението на Демократическия сговор, която попада в ръцете на българските комунисти, срещу него е организиран един скалъпен съдебен процес през 1954 год., който по изключително изкривен и манипулативен начин представя историческата действителност и хода на тази гражданска война, която бушува с всички сили в страната.

В резултат на тази осъдителна присъда този човек е превърнат, едва ли не, в Злото в съвременната българска  история, вменени са му всички отговорности, като се започне от самата организация на  Деветоюнския преврат през 1923 год., убийството на министър-председателя Александър Стамболийски, репресиите, които се извършват от българските власти след злополучния атентат в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 год., организиран от БКП, и поради тази причина той е еднозначно оценен от марксистката историография.

Впоследствие са се осланяли на една книга, която се нарича „ По дирята на безследно изчезналите“  и на едноименния  филм, които така затвърждава впечатленията на публиката, че това е наистина един садист, който по никакъв начин не е ценял човешкия живот. Това, разбира се, не отговаря на истината. А, опитите на БКП да сатанизира своя противник, се дължат на една проста причина.Чрез тях тя се опитва да прикрие неудобните за самата партия, факти и действия, белязали нейния доста противоречив път към завземането  на властта, и свързаното с това насилие, заляло България в определени периоди след края на Първата световна война.

Сатанизирането на ген.Вълков е трябвало да прикрие още нещо, а именно че след 9 септември 1944 год. БКП на практика  завзема властта и управлява чрез хора, които тя нарича свои противници години наред, определя ги като фашисти. Такива несъмнено са други дейци на Военния съюз като: Кимон Георгиев, първият министър-председател на правителството на Отечествения фронт, военният  министър Дамян Велчев в правителството на Отечествения фронт и т.н. И трябва да признаем, че в доста голяма степен, като че ли, комунистическата пропаганда успява да направи това. Книгата, обаче, бързам да кажа, няма за цел да реабилитира, или да оправдава ген. Иван Вълков.  Напротив, в тази книга моята лична професионална амбиция е била, на база фактите и документите, до които съм се добрал, и които съм анализирал и интерпретирал по определен начин, да изведа дадени изводи.

И мисля, че максимално обективно съм се постарал да представя личността на генерала и се надявам тя да предизвика дебат за всички тези въпроси, които са засегнати вътре в нея. Защото само чрез един диалог бихме могли да достигнем до истината и да се поучим от грешките на своите предци. Да  продължаваме успешно да развиваме живота си и занапред, защото е очевидно, че когато в България има вътрешно противопоставяне, когато има разделение по една или друга ос, българското общество винаги е губило. И като цяло България е губила енергия и сили, които би могла да вложи в дадена друга посока за постигане на някакви резултати. Така че, много се надявам, тази книга да бъде прочетена   без емоциите от преди 1989 година, и по време на срещите, които ще имам със своите читателите да коментираме всички тези теми. Но за да бъдем максимално обективни докрай, да достигнем до истината, всъщност е необходимо следващите години да се появят и други изследвания, за други личности, равностойни като ранг и популярност като ген. Иван Вълков. От една страна това са Георги Димитров, Васил Коларов, видни дейци и представители на БЗНС и на БКП, изследвания за Кимон Георгиев, за Дамян Велчев, и въобще за Военния съюз, явлението Военен съюз в българската политика. Така че, аз се надявам, че моето изследване е една добра отправна точка, и нека просто четем, мислим с главите си, и заедно коментирайки да достигаме до изводи, които биха ни били полезни в днешния ни не по-малко объркан и труден живот!