Един горянин спасява Казанлъчани

Отец Христо Няголов е служил на Бога дълго – повече от 60 години – и то само в габаревския храм „Св. вмчк Георги Победоносец“. През своя живот свещеникът неведнъж е бил изложен на смъртна опасност. За един от тези случаи, след вземането на властта от комунистите, отец Христо свидетелства собственоръчно. Неговите деца откриват този спомен, записан на обратната страна на една семейна фотография, окачена на стената на родния им дом в Габарево. Възпоминанието е предоставено за публикация в портал „Гласът на България“ от Мария Няголова.

„Вечерта на 17 октомври 1944 година започна арестуването. Освен побойниците от Габарево, бе дошла на помощ и група от Средногорската партизанска бригада. Техният началник, воден от Слави Караиванов, дойде в дома ми и с шмайзера си ми нанесе удар в гърдите като грубо ми заповяда да тръгна с тях. Страшна нощ прекарахме отново в избата на турското училище. В 4 часа сутринта непознати от Средногорската група ни вързаха ръцете отзад на кръста, изведоха ни навън и ни хвърлиха в каруците, които чакаха на площада.

Тръгнахме към Средна гора. Целта е била да ни откарат в гората и там да ни ликвидират. В края на селото изведнъж каруците спряха. Чу се голям шум, дрънкане на оръжие. Обзе ни страх. Изведнъж се чу гласа на Христо Несторов – Щако: „Назад, обръщайте каруците и тръгвайте към Казанлък!“

След това научихме, че околийският началник Ангел Арнаудов му наредил да ни откара в Казанлък, за да не попаднем в друг окръг. Но това ни спаси от явна смърт…“