Кой е Панкратий?

Единодействието се постига, като всички важни въпроси се съгласуват предварително на няколко равнища – на държавно равнище това са съответните отдели на държавна сигурност и на комитетите по църковни въпроси, а на църковно – отделите за външни връзки към администрацията на съответната църква.

От началото на 70-те години до края на комунистическия режим този отдел към Синода на Българската православна църква е оглавяван от Старозагорския митрополит Панкратий, вербуван през 1971 г. с кодовото име „Бойко”. Както може да се очаква, на върха на тази пирамида се намират съответните структури в Съветския съюз и руската църква, а всички важни икуменически въпроси се съгласуват предварително с Пети отдел на КГБ (еквивалент на българското Шесто управление). Резултат точно на такова взаимодействие е и издигането на най-известния български представител в икуменическото движение – Тодор Събев, до поста заместник-генерален секретар на Световния съвет на църквите през 1979 г. Държавният контрол върху тази дейност през комунизма е и най-вероятната причина през 1998 г. Българската православна църква да вземе решение за прекратяване на членството си в Световния съвет на църквите.