С Бог и Свети Никола пред нас

..преди много години бях от редовните сътрудници на вашия вестник, но годините натежаха. Въпреки тва

понякога се изкушавам да пиша по злабодневни въпроси. За съжаление не мога

да се справям със съвременните средства за писане и комуникации и поради това

ползвам услугите на мои познати, както е в случая.

Надявам се написаното от мен, което Ви изпращам да намери място на 

страниците на вестника.

С уважение: РАДА ВЛАДИМИРОВА – Казанлък

Областите /окръзите/ с центрове Стара Загора и Габрово  десетилетия  водиха спорове към кой от тях да е  връх „Свети Никола“. Но когато върхът бе прекръстен и народът недоволстваше от това, управниците в тези градове угоднически си мълчаха. Тази неправда обаче като жива жарава не загасва сред хората  и през последните десетина година се поде инициативата да се възкреси името „Свети Никола“ на този свят връх во веки.

На този патриотичен дълг се посвети и нашият съгражданин историкът Петко Петков – професор във Великотърновския университет. Вдъхновен от народните предания на предишни поколения, поема тежкия кръст да докаже антентичното име на върха -“Свети Никола“. Извършва задълбочена изследователска дейност от много извори за историята на върховете  „Свети Никола“ и Шипка  в Шипченския проход. В резултат на това, през миналата  2018 г. излезе неговата родолюбива творба „Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка“ – безценен бисер на духовната ни съкровищница.

Но, както често се получава в България, така и в този случай се явиха хора, които да оспорват доброто дело. Като гарвани гракнаха срещу автора и неговите последователи. Вместо да се гордеят с нашия съгражданин, демонстрираха злоба и завист. За мене тези хора са непросветени родоотстъпници и духовни безличия.   С редовете по-долу ще обясня защо мисля така.

Аз съм 90-годишна старица и от много далечни времена нося истината и паметта за кръвната спойка между народа и светеца, на който е кръстен върхът, където е паметникът на свободата. В родното ми с. Енина и в близките села, в иконостаса на всеки дом се палеше кандилце пред икона на Свети Никола. Пред него се кръстихме сутрин и вечер за здраве и сполука и тръгнехме ли за работа по нивите се сторваше кръст с думите „Бог и Свети Никола пред нас“. След приключването на всяка сезонна работа, младежта от цялото ни село поемаше знаете ли накъде? Към връх „ Свети Никола“ и там преспиваха срещу неделя. Като поотраснах и аз ходех там с брат ми. Много се радвах, че пълзейки по пътечките към върха се събирахме с други групи от селата Долно, Средно и Горно Изворово, Крън, Хаджидимитрово и др.

Когато се омъжих, от 1950 г. заживях в селото на съпруга ми – Шейново. Шейновци имаха върха като свой дом. Често в селото се чуваше: „ Идвам от „Свети Никола“, “Отивам на  Свети Никола“, „Връщам се от „Свети Никола“.

А когато  през 1951 г. върхът бе прекръстен на „Столетов“ се бяхме събрали в клуба на селото и приказката между хората бе „Горе, както  искат да си го кръщават, но за нас си е „Свети Никола“. Той, Господ Бог си го е отредил как да се казва.“

Продължи традицията хората в неделя да се качват на върха. Ние със съпруга ми поемахме в ранните утрини и като всички хора носехме букети градински цветя да окичваме паметниците. На върха се изпълняваха и много обреди, чествания на именни дни, годежи. Шипкалии, които се чувстваха като собственици на тези места, често сме ги сварвали там да си правят репетиции на пиеси, подготвяни през топлите сезони за изпълнение около Нова година.

На вълнуващите тържества  през август идваха хиляди хора от цяла България. Едни рецитираха, други пееха…. Габровци с техния хумор често подбиваха шипченци  за  самочувствието им на „господари“ на върха. Мъже  подемаха чинтуловите патриотични песни. Цялото стълпотворение, с името на Свети Никола подемаше български хора и ръченици, много пъти с акордеонен акомпанимент на моя съпруг. Нежната мелодия на „Хубава си моя горо“ се носеше по върхове и долове към залез.            Всички правеха това с мисъл за победните боеве на българските опълченци и руските войници през 1877 г., вдъхновявани и покровителствани от Свети Никола, който за нас живеещите в Казанлъшко бе Богоравен. Народът ни преди да бъде подложен на атеистична обработка си го имаше за свой покровител и небесен защитник.

Като човек, който помни тези неща, жадувам да се върне името на върха и от сърце подкрепям исканията за това, а пред делото на проф. Петков дълбоко се покланям.