Един заслужил Учител пише писмо до Президента
ДО ПРЕЗИДЕНТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н РУМЕН РАДЕВ
УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,
Почти половин година лежах неподвижен, откъснат от света. Вече почти дойдох на себе си и разбрах, че от ведомството Ви са отговорили отрицателно на искането за връщане името на връх „Св. Никола“. Тъй като съм един от първите 18, които започнахме борбата за възстановяване на истината и тъй като един по един се преселваме в отвъдното, смятам за свой свещен дълг отново да се обърна към Вас с молба да възстановите отнетото име на вр. „Св.Никола“. Фактите са известни, но ще припомня някои от тях.
Защо върхът носи името „Св. Никола“? Най-таченият светец в Розовата долина преди 9 септември 1944 год. и особено през средните векове е именно Св. Никола. Имало е много манастири с това име в Долината. Да почнем от запад. Между селата Розовец, Александрово и Турия е имало няколко манастира, два от които носят това име. Разрушени са от Юсуф паша през 1454 год. Останали са на тяхното място камъни, върху които хората от околните села преди 9 септември векове са правили черкувания на Летния Никулден, забранени са след Девети септември и вече са изоставени.

Името на поляната и до днес носи името Св. Никола. Така се нарича и един връх в Средна гора. Нарича се и Светиниколски проходът през Сърнена Средна гора. В самото селище Шипка е имало храм „Св. Никола“, а в местността Кръстец – манастир „Св. Никола“ и от незапомнени времена тук са се събирали християни да се черкуват на Летни Никулден. Изгорени са през Освободителната война. Шипченци забили камък с кръст на мястото на манастирската черква и до 9 септември 1944 год. на Летни Никулден и на Илинден на това място са правели своите черкувания. Забранени са след 9 септември.
На километър източно от с. Енина е имало голям манастир с това име „Св. Никола“. Сега там има кръст метър и половина. Местността до ден-днешен носи името Манастирят. На това място енинци са правели черкуванията си, забранени след 9 септември. В Мъглижкия балкан е имало десетина манастира с манастир майка. Един от тях носи името „Св. Никола“. От трийсетината манастири в Розовата долина той единствен е възстановен и действащ и в наши дни.
Между днешните села Конаре и Козарево източно от древния Улинград се е намирал един от най-големите и богати манастири по българските земи, също носещ името „Св. Никола“ и принадлежащ към Сливенската Св. гора. През робството съборен от николаевските турци, за да си направят джамия. На Летни Никулден козаревци и конарци върху неговите развалини са правели черкувания. забранени след 9 септември, но сега отново възстановени от христолюбивите чеда на селата.
Така че името „Св. Никола“ не е случайно. Най-високият връх в Шипченската планина носи това име повече от 1 000 години – от края на 11 век до 1951 год.
Връх Шипка се нарича по името на селището и бележи най-северната граница с Габрово. Това е важно, защото шипченци са давали тия пасища под аренда на пастири номади. Двата върха придобиват особена слава през Освободителната война 1877-1878 г. Така е до 1951 год., когато е отнето името „Св. Никола“.
Защо тогава? Защото тогава настъпиха най-тежките времена за българската вяра. Бяха предприети мерки за нейното изкореняване и заличаване. Духовниците бяха наричани „изчадия адови“, “народни врагове“ и т.н. На децата им беше отнето правото да носят името „поп“, заставяха ги да подписват декларации, че се отказват от родителите си. Децата и внуците на свещениците нямаха право да се учат във висшите военни училища или да следват МИО и др. специалности. Храмове и манастири се оскверняваха и превръщаха в свинарници, конюшни, овчарници, в най-добрия случай – в младежки домове, дискотеки. Образуваха се групи от ремсисти и комунисти, които минаваха от къща на къща, изнасяха иконите и ги горяха, чупеха кандилата. В нашето село „Еничери ходят мамо“ се пееше така: “Еничери ходят, мамо, из нашето село. Иконите горят, мамо, кандилата трошат. Турци ша на правят, мамо, турци и кадъни“. През 1948 год. излезе обръщение на централния съвет на Отечествения фронт за забрана на груповите посещения в Рилския манастир, а след това и Постановление на Министерския съвет, с което се нареждаше в едномесечен срок всички монаси да напуснат пределите на Рилската света обител, като оставиха само един монах там – игумена, а е известно, че колкото и добро да е, едно дърво гора не прави. През 1950 год. бе закрит Пастиробогословския институт „Софроний Врачански“, бяха затворени Пловдивската и Софийската духовни семинарии. Можеше ли в едно такова време при жестока гонитба на вярата един връх, обвеян с бойна слава и обгърнат с всеобща любов да носи името на светец? В протокол № 4 от 26.Х.1951 год. точно така пише: “…върхът не бива да носи повече това име по религиозни причини“. Така върхът получи името Столетов. След това и Столетов изпадна в немилост и върхът отново бе прекръстен през 1977 г. – сега на Шипка – и така се получиха два върха един до друг с едно и също име.

Възникнаха ред неудобства и въпроси като напр. какво да се прави с истинския връх Шипка. Взеха да го наричат Северната височина, Старата или Малката Шипка, като забравят, че независимо от своята надморска височина Шипка не може да бъде ни втора, ни малка, защото е най-високият връх на българската саможертва. Тук вече става дума за по-обширното понятие Шипка, което поглъща в себе си всички върхове и местности в Шипченската планина. Тя е огромна и всяка полянка, пътечка, връх, дол, сипей имат своето име, но единственото, което е отнето и не е върнато, е на върха „Св. Никола“.
В борбата за връщане на името разбрах, че е много трудно да се отстоява истината. Лъжата не от 100, а от 1000 дерета докарва вода, за да я удави. Вие знаете истината за върховете Шипка и „Св. Никола“, защото сте първият държавник, споменал върха „Св. Никола“. “Истината е свята!“ – обичате да споменавате думите на Ботев. Аз ще допълня – “Лъжата е чума!“ Чума за науката, за нравствеността, за родолюбието. Не заставайте в редиците на привържениците на чумата. Защитете истината. Варна, Добрич, Шумен, Карнобат, Сопот, Карлово си върнаха имената. Пострада ли историята от това? Загуби ли България нещо? Помръкна ли името на Апостола, че се е родил в Карлово, а не в Левскиград?
Единствено на Вас българският народ, българската конституция са дали правото да върнете името. Не на Народното събрание и на Министерския съвет. Вярно е, че имате съветници, комисии, но последната дума е Ваша. Вашето решение и Вашето име остава. Много често обичате да припомняте думите на Левски: “Не думи, а дела трябват!“ Докажете на дело, че сте Президент на истината, а не на подмяната и лъжата. Възстановете географската, историческа, военната и моралната истина за двата върха.
Не прилагам никакви документи, защото са хиляди страници и са Ви известни.
С почит и уважение към Президента на ИСТИНАТА.
Стойко Стойков, гр. Казанлък

