Историята на едно Затворено училище
Село Средногорово, се намира на 12 километра разстояние южно от град Казанлък и на 45 километра от окръжния център Стара Загора. Разположено е на 450 метра надморска височина в северните склонове на Средна гора. Основано е през 1719 година. През целия период на своето съществуване е било и се е запазило като чисто българско село.
През тежките години на османското робство, когато още много малко селища в България можели да се похвалят с училища, в село Казъл-ач-дере / така се е казвало селото до 1906 година/ през 1834 година е основано училището. / Справка №81 на Дирекция „Окръжен държавен архив“ Стара Загора /
Първият учител е бил дядо Христо от град Калофер. По спомените на Чудомир дядо Христо е починал през 1861 година на 60 години. На стари години, понеже бил много беден, станал свинар в селото, за да издържа семейството си.
Първото училище е било в двора на дядо Димо Топалов, под една стара вековна круша. Нова крачка напред е било училището до задната страна на артика в църковния двор.
От основаването на училището до Освободителната Руско – турска война в селото са се изредили 9 души учители:
- Дядо Христо от Калофер, който през 1840 година въвел взаимно-спомагателния метод на обучение – най-прогресивният за онова време
- Стоян Борът от Казанлък
- Койчо Ганчев от Средногорово
- Стефан Караджов от Казанлък
- Трифон Иванов Остришев от Казанлък
- Слави Джобов от Средногорово
- Васил Джобов от Средногорово
- Йовко Орачев от Средногорово – роден през 1852 година, работил като учител и кмет на селото повече от 50 години
- Стефан Христов Нонов – учителствал в село Казъл-ач-дере през учебната 1876 – 77 година. Той създава Ученолюбиво дружество в село Средногорово по подобие на читалище „Искра“ в Казанлък – твърди дългогодишният читалищен деец от Казанлък Гено Дочев.
Първата самостоятелна училищна сграда е издигната през 1869 година. Намирала се е в църковния двор – едноетажна с две ниски прихлупени стаи. През 1870 година Иван Ятака – председател на революционния комитет, закупил от Матей Преображенски „Тънка книжка“, „Няколко слова за Асена“ и вестниците „Дунавски лебед“ и „Свобода“, и ги предоставил на училището.
През 1871 година в началнтото училище в селото са учили 40 ученици с един учител.
На 28.07.1877 година турският башибозук запалва селото, като изгаря и училището.
През 1887 година даскал Йовко Орачев организира селяните и с доброволен труд построяват ново училище. През 1895 – 96 година в училището се обучавали 133 ученици в пет класа – от първи до пети клас. / Данни „Окръжен държавен архив“ – Стара Загора/
През 1901 година, когато главен учител е бил Костадин Бакалов, наред с дневното училище, се открива вечерно училище в селото, едно от десетте вечерни училища в България. В него се обучавали 40 ученици. Изучавали са български език, история, география, аритметика, практическа геометрия, най-важни познания по физика и народно стопанство. / Данни – документите на ЦК на БРСДП № 47/19 август 1902 година/
През 1922 – 23 година болшинството от учителите в селото са били местни и вземат активно участие в подготовката и провеждането на Септемврийското въстание 1923 година.
Поради увеличения брой на децата в селото през 1926 година, когато жителите на селото са били 1586 души е започнат, на стопански начала, строеж на голямо триетажно училище с много голям читалищен салон. Същото се открива през 1928 година и се именува „Христо Ботев“. Съществува и досега.
Започва усилена просветителска дейност в училището и читалището. Много от учениците завършили 3 клас /7 клас/ са постъпвали в Педагогическото училище в Казанлък. До 9.09.1944 година от селото са излезли над 100 души учители, пръснати да учителстват в различните краища на страната. Твърде голям е броят на интелектуалните труженици – инженери, лекари, агрономи, военнослужещи, които подготвя училището през периода на своето съществуване.
По редица причини след 9.09.1944 година миграционният процес не подминава и село Средногорово. Поради чувствителното намаляване броя на децата, училището е в упадък. През 1965 година и останалото начално училище е закрито.
На 1.09.1967 година наново е открито Горско климатично училище с около 100-132 ученици, което просъществува до 1985 година, когато и то е закрито.
В настоящия момент селото няма училище.

