Манифестът, който промени България завинаги

Тази възрожденска мечта на българите, част от техния национален идеал, е постигната в резултат от усилията на много хора, на стечение на благоприятни обстоятелства, на проявена решителност и дипломатичност от тогавашните управляващи. Поредицата от действия на българските власти, довели до международното признаване на българската независимост през 1909 г., започва с изготвянето и прочитането на Манифеста на Фердинанд І. Знае се, че той е написан от министър-председателя Александър Малинов – един мъдър и отговорен български държавник – по пътя от Русе към Търново на 22 септември 1908 г. Текстът е кратък, но много съдържателен и макар да е в тон с дипломатическата мяра, носи доста ясни послания. Някои от тях и днес звучат актуално и си струва да бъдат припомнени.

Осъзнавайки много добре, че с обявяването на независимостта и поредното нарушение от страна на българите на Берлинския договор (след Съединението от 1885 г.) ще се отвори остра криза в международните отношения, авторът на манифеста предварително се опитва да благоразположи балканските държави, наречени „добрите ни съседи“ и освободителката Русия за това, че са помогнали на „юначните българи“ да сломят „робските вериги“ и България да бъде отново свободна. Следва признание на целия 30-годишен период на държавно строителство и модернизация, вкл. и на свършеното от първия български княз Александър І, за да стане България „достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи“. Вярна е и констатацията, че към 1908 г. българската държава е „фактически независима“ и това е заявено и категорично, и дипломатично, без да обижда формалния сюзерен султана. И тук следва висшето дипломатическо изкуство, демонстрирано от Ал. Малинов. България (разбирай българското държавно ръководство) е наясно с истинските цели на промяната, осъществена в Турция през юли 1908 г., пресилено наричана „младотурска революция“. Тя заплашва да „замрази“ надеждите на българското мнозинство в Македония и Южна Тракия за придобиване на реална автономия, както предвижда чл. 23 от Берлинския договор, и да предложи отдавна отречения и от българите, и от историята отомански конституционализъм като тактически изход от дългата криза. Тъй като новото положение в Цариград силно и негативно засяга българските национални интереси, а новите власти демонстративно показват унизително и пренебрежително отношение към България като реално васална провинция, каквато тя не е отдавна, деликатният премиер слага в устата на монарха приемливото предложение към младотурците: – ние ви желаем успех в „политическото възраждане на Турция“ и за да си партнираме още по-добре като съседи, обявяваме, че от днес, 22 септември 1908 г., вече сме напълно равноправни, сиреч отстраняваме отдавна ръждясалите вериги (в текста неслучайно „узи“) на зависимостта от сюзерена, спъващи и българския просперитет, но и добрите перспективи за благотворно съседско сътрудничество между две фактически независими държави. Разбира се, основание за проявената смелост в тази историческа декларация, освен реалното самочувствие на фактически независима България, дават и проведените разговори и постигнатите договорености между Фердинанд І и управляващите в Австро-Унгария, които насърчават българите първи да нарушат Берлинския договор, за да го направи и Виена по силата на прецедента, но с обещанието за подкрепа в предстоящите сложни преговори по уреждане и признаване на българската независимост.

Манифестът е прочетен на 22 септември 1908 г. първо в историческата старопрестолна църква „Св. 40 мъченици“, с което ясно се заявява приемствеността на новото българско царство със славните му предшественици от ХІІІ век.

Манифест към българския народ

По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.

От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.

Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица на Българското царство Велико Търново на 22 септември 1908 г., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване

На първообразното със собствената ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО подписано:

ФЕРДИНАНД I

ПРИПОДПИСАЛИ:

  • Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов]
  • Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков]
  • Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев]
  • Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов]
  • Министър на Финансите: [Ив. Салабашев]
  • Министър на Правосъдието: [Т. Кръстев]
  • Министър на Войната: [генерал Д. Николаев]
  • Министър на Търговията и Земледелието

Автор на текста: проф. Петко Ст. Петков