И защо Доброто ще победи

Не отдавна някой ме попита: Защо приятелю правиш всичко това /интервю с Дядо Коледа / – За една детска усмивка приятелю …

Минаха години… Преди много, много години… като в приказките / в далечната 1978г… ..някой чука на вратата…? Отварям отдалечващ се мъжки силует с червена роба и черни ботуши… ТОЙ Е… ,а Сънчо натиска детските клепачи…

И така… недочакал белобрадия старец на сутринта под леглото… ооо….!!… желаният подарък…/ след години разбрах, че баща ми …се е съюзил с комшията и на Нова година, тогава Коледа нямаше… човекът е катерил цели 8 етажа за да изиграе ролята, за да може да ме зарадва./

В мечтите си всички оставаме деца… кои по- добри.. кои – не.

Има дни в годината… ,а може би и всеки ден…има нещо по това време – някаква магия, която ни кара да бъдем по-добри и по-човечни.

Обличам червеният костюм и слагам брадата… с бавни стъпки слизам по стъпалата… стъпалата, по които едно време онзи човек се изкачваше за да почука на нашата врата… за да сбъдне желанията на едно дете.

И питат ме и ме разпитват… кой е Дядо Коледа..?

Къде живее той…?

И пак си спомням за мъжкия силует в новогодишната нощ…

ТОЙ… е всеки един от нас, в който още е жива детската надежда !

Автор: Ю.Стоев-Юлис