„Олеанна“ – две премиери и много дебюти

Общински театър „Любомир Кабакчиев“ представи две различни премиери на една пиеса. Произведението на Дейвид Мамет „Олеанна“. Последователно две различни актриси изиграха една и съща роля, като по този начин пресъздадоха различни пластове от характера на главната героиня.

„Олеанна“ е норвежка народна песен за перфектното Американско общество, което очаква норвежките преселници. Норвежката „обетована земя“ е препратка към „утопията“ на Томас Мор. Пиесата е контрапункт на философското желание за един съвършен свят, който може да се постигне със съвместен хармоничен живот в обществото и правилно възпитание и обучение в принципите на съвършенството. Университетският професор Джон също мечтае за своята „Олеанна“. И в края на краищата той почти достига своите заветни брегове. Щастливо семейство, нов дом, брилянтна научна кариера. Има едно нещо, което обаче пропуска. В съвременния свят авторитетът на учителя вече не е същият. Учителят отдавна е загубил своя „имунитет“, преставайки да бъде истината в последна инстанция. Младата студентка Карол  ще напомни на професора за новите правила на играта, завинаги затръшвайки портите на личната му „Олеанна“.

Сложен текст, понякога без логически връзки и силно накъсан от третия участник в пиесата – телефонът. Гледането на първото действие на този спектакъл не е лесно изпитание. В този безкраен банален разговор-диалог няма конфликт, няма нищо за което зрителското внимание да се закачи. Но експресивното изграждане на образа и  отличната актьорска игра на артиста с много роли зад гърба си Милен Вангелов и на неговите партньорки в двата спектакъла Дария Димитрова и Теона Димова, за които „Олеанна“ е дебют на казанлъшката театрална сцена, карат зрителя да изгледа пиесата на един дъх. Обективният зрител може да заключи, че пиесата е опит на Мамет да изобрази ситуацията и от двете гледни точки. Че поведението на професора е погрешно в първия акт, като превръща срещата в платформа, от която защитава собствените си педантични идеологии относно образованието и живота, но не и ранга си. А във втория акт грешно е поведението на студентката.  Тя се завръща, с нова визия и по-уверена. Сега е член на неидентифицирана “група”. Тя е подала обвинение за сексуален тормоз срещу учителя въз основа на изявления и физическо поведение, които тя намира за обидни. Професорът рискува да загуби мандата си и любимия си дом. Съвсем естествено той не може да приеме тези загуби.

Във второто действие се проявява конфликта. Героите сякаш сменят позициите си, студентката грабва инициативата, нейният поглед, интонациите се променят, тя вече управлява диалога . И младата режисьорка Надя Панчева допълнително разширява конфликта като го доближава до публиката, която е настанена на авансцената и е почти участник в пиесата. Телефонът продължава да накъсва действието, но в този звън вече се долавя тътен. Това вече е тътенът на конфликта, тътенът на борбата за власт, за правото да управляваш и тази борба напълно поглъща и жертвата, и победителя. В трето действие режисьорката Надя Панчева, за която „Олеанна“ е  театрален дебют,  показва своето отношение към изключително абсурдната ситуация. На сцената се разиграва фарс. Унижение, подигравки, и безразличие се сблъскват с отчаяни опити за запазване на достойнството, което ескалира до нечовешки размери..

Въпреки това сюжетът е изключително спорен. Мъмет не дава еднозначно мнение. Не осъжда никой. Просто дава две коренно различни гледни точки на едно и също действие. Неразбирането на човека отсреща провокира агресия.

Още след първите представления на Бродуей, американският кинокритик и писател Роджър Еберт споделя: „Изживяването на пиесата на Дейвид Мамет „Олеанна“ на сцената беше едно от най-стимулиращите преживявания, които имах в театъра. С две действия той успя да вбеси цялата публика – жените с първото действие, мъжете с второто“.

„Олеанна“ е написана през 1992 година и тогава най-яркото значение на пиесата  е, че ясно показва как мъжете и жените могат да гледат на едни и същи събития през напълно различни призми. „Олеанна“ се възприема като предупреждение до какво може да доведе обществото безмерната и необмислена политическа коректност. Стига се и до друга крайност. През 2014 г. в Алхимичния театър на Милуоки, Уисконсин постановката на пиесата е спряна след едно представление, в което ролята на Карол е изиграна от мъж. Свободната интерпретация на сексуалния тормоз се превръща в хомосексуален тормоз.

Днес на преден план излиза друг конфликт – сблъсък на просветеното, „възрастно” съзнание на бащите с незрелия, инфантилен свят на децата. Пиесата показва същността на подобна конфронтация, разкрива скритите механизми на тази драма, напомня, че всеки човек е многопластов, „многоетажен“ и единственият въпрос е на кой етаж от своето „АЗ“ живее.


 

loading…